- Ама ти наистина ли искаш да ставаш магьосник? Аз помислих че търсиш работа като чирак или нещо подобно...нали преди малко каза, че нямаш дарба, какъв магьосник ще ставаш без дарба, ще те изхвърлят в момента в който им кажеш за какво си отишъл там. 
     Старецът, когото беше спрял, изведнъж стана и любопитен, сигурно малко неща го учудваха вече, но започна да му говори и с лека насмешка, някак покровителски. 
      - Че нямам дарба, нямам, старче, но си е лично моя работа как ще постигна магьосничеството. Е, ще ми кажеш ли все пак накъде да тръгна или да питам някой друг? - момчето започваше да губи търпение. 
      Много път беше извървял досега, много непознати беше срещнал. Първото му учудване от всичко ново вече беше силно притъпено и постепенно отстъпваше място на бързо настъпваща апатия, породена от  огомното множество впечатления, които беше натрупал за толкова кратко време докато пътуваше по дългия път от родния си край. Сега вече не изслушваше внимателно и с уважение всеки срещнат, беше установил, че не само няма смисъл, а и че през повечето време можеше да се окаже дори вредно. А и тази надсмешка в тона на стареца го дразнеше. Затова се накани да тръгва. 
     - Ще ти кажа, ще ти кажа, не се безспокой! Закъде си се забързал толкова, и днес да стигнеш и утре да стигнеш, пак те чакат поне две столетия обучение, ако изобщо те вземат за ученик. Всички, които познаваш ще изчезнат. Ако питаш мен зарежи тая работа. Даже, ако искаш, ела при мен, ще те взема да ми помагаш, така като те гледам свястно, работно момче изглеждаш, много ще ми помагаш. А и работата е добра, печелят се пари достатъчно, булка ще си намериш, няма да останеш ерген...
    - Нямам нужда от това! Казах ти, че ще стана магьосник. Там, откъдето идвам магии могат да правят и хората, които нямат дарба. Но няма кой да ни учи, така че аз отивам да се уча за магьосник!
    Старецът поклати глава и му каза да върви на изток три дни докато стигне магьосническия град, а оттам да поеме нагоре в планината, където в стари времена е бил построен замъкът, в който се обучаваха чираците-магьосници. Момчето му благодари и забърза напред, а той го проследи с поглед мърморейки си нещо.
    Сид забърза към своята цел.