Гледам през прозореца как дъждът се стича по покривите.
        Обзема ме студ.
        Всичко е толкова тъмно. И страшно.

Като бях малка мислех че съм извънземно.

       Дан Морган си оставаше най-много пътешествалия и най-много видял от света човек във Ветил, поради което го смятаха и за най-мъдрия в цялото градче. И понеже хората го обичаха, вече повече от дванадесет години го избираха единодуш...

        Точно до реката, там, където къщите бяха построени най-нагъсто, се издигаше една по-голяма и по-различна от тях. Често прозорците й светеха до късно през нощта, а понякога оттам долитаха и звуците на веселба. Това беше едновремен...

        Ветил беше малко градче навътре в гората, основано от група дървари, открили място, където дърветата растели нагъсто, имали чудесна дървесина и наоколо нямало конкуренция. Градчето съществуваше повече от сто години и всичките му ...

     Беше толкова дълбоко, че сякаш погледът все падаше и падаше, и не можеше да се върне, за да каже какво е видял.
     Беше черно. Не като нощ. Нощта е светла, това беше тъмно. Беше толкова тъмно, че погледът се изгубваше някъде из деб...