Прочетен: 965 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2007 19:37
Обяснете ми как е въможно да отидеш на концерт на явно много любима твоя група ако се съди по това колко викаш и нон-стоп да пишиш и да развяваш цигара, ръсейки околните с пепел и дишейки непушачите с лют дим, вместо да вдигнеш ръце и да куфееш? Още малко и семки ще почнат да люпят? А аз от концерт на стадион, на открита с две думи, при това на трибуните, където уж задушливата миризма на потни пияни фенове и мръсни кубинки никаква я няма, се прибирам воняща сякаш съм била едно време в Епруветката, дето нямаше грам вентилация, а всичките пубери пушеха като комини, защото трябваше да се покажат...Не го разбирам това...
Другият ми проблем е, че тия хора дето ходят по концерти аз не ги познавам. Познавам все пак разни метъли или поне с тоя и оная имаме някакво съвпадение на вскуове, но си е истинско събитие ако не отида сама на концерт. Даже гаджето не слуша нищо подобно и за късмет не е от тия дето тичат подир мен да ме пазат или не знам точно какво, тоест някой който няма д аме пусне сама на такива "опасни" места. То и предишния беше такъв. Ама с него поне имахме по някой път съвпадение на интереси. Ей, вярно забравих, заведох гаджето на Maiden. Много му се зарадвах. Просто ми се стопли душата. Особено като го видях че и той се кефи. Беше яко. Иначе все има покрай мен или големи компании или някакви двойки, а аз си вися сама и няма на кой да извикам "Ей това е най-великата песен". Много е самотно....
И знаете ли какво става като ходиш сам?
Пресен пример: Отивам на Manowar. Бяхме на Балчик - три двойки колеги. До Каварна стигнахме в десет и половина, защото трябваше все пак да хапнем нещо. И аз бях гладна, а и не държах толкова на подгряващите групи. Да ама в десет вече бях на нотки, а на другите им беше все едно кога ще тръгнем, защото нямаше да влизат. Как да обясня на гаджето че не може да се изпусне началото, защото това е Manowar, като няма идея и не е свалял текстове от старите касетки в училище? И не е пускал на класната на някой стар уокмен, за да знае че не може да очаква да слушаш в час като си намерил нова касетка? Е стигнахме, не очаквах че ще почнат толкова късно и бях на нокти през цялото време, но стигнахме. Едното момиче от компанията ме попита дали не ме е страх да влизам сама. Къде ти. То да не би да ми беше първия концерт да съм сама? Че тук щяха и да ме чакат после да ме приберат. Пък и й казах, че метълите не са като пънкарите и скинарите, които се бият (Exploited!), а са си най-готините фенове изобщо. Е да, ама не. Една мацка реши че трябва да ми налети на бой, щото съм и пречела да вижда. А с нея двама мъже, които спокойно можеха и да я вдигнат по някой път. После я видях и нея покачена на оградата. Фенка. Малко по-късно намерих една колежка с гаджето й. Тя не слушаше тая точно музика, но беше за компания (браво на момичето). И на мего му налетя един явно пиян да го бие. Добре, че нищо не уцелваше. И поне да му пречехме, че да е ясно за какво...
Имаше и готини фенове обаче. Един румънец ми помогна в началото да се покатеря на оградата и да видя коя е тая мацка, дето си дереше гласа. После пък, когато пак останах сама, едно друго момче ми помогна, при това на ръст и телосложение беше колкото мен, така че едва ли му е било много лесно да ме вдига. Ама ми помогна, а даже в началото му пречех доста да вижда, защото бях пред него. Изобщо кога ще направят така че всички да могат да виждат по тия концерти? А съм 160, а около мен имаше само широкоплещести мъжаги по 190 и нагоре. А даже нямаше екрани.
Мразя някой да ми дими на главата, докато се опитвам да се наслаждавам на живата музика. Не си купувам записи на групи, мисля го за глупаво имайки предвид, че едва 12% от продажбите им отиват при бандите, а всичко останало отива за продуцентските компании и другите едри риби. Ходя по концерти. Това е несравнимо удоволствие независимо дали е концерт на някоя световно известна група, чието идване в родната ти страна се струва като нереален сън или на някоя новоизгряваща скорозалязваща местна бандичка, която прави некадърни кавъри, но все пак от сърце.
Често ходя сама, но ми се е случвало да се засека с някой приятел, поне на има с кого да вдигам наздравици за добрите парчета. С приятелят ми също слушаме различни музика, но винаги щом има време и възможност идва с мен. Вземи превъзпитай твоето момче ;)
На Manowar не останах, не толкова защото не ги слушам, колкото защото на другия ден имах изпит. Но отидох от Пловдив до Каварна почти на стоп само заради Motorhead. Отидох до там сама, бях сама на концерта и се прибрах до София сама за изпита. Никой не изяви желание да дойде с мен. Късмет имах само, че концертът беше наистина страхотен и че срещнах един приятел, който ме приюти в палатката си за през нощта.
Концертите не бяха това, което бяха преди. Но няма да се откажа от тях :)
Support, колежке.
