Точно до реката, там, където къщите бяха построени най-нагъсто, се издигаше една по-голяма и по-различна от тях. Често прозорците й светеха до късно през нощта, а понякога оттам долитаха и звуците на веселба. Това беше едновременно и кметство, и магазин, и хан, и театър, и училище, коогато навънн беше студено, и полиция, и място, където се провеждаха всички празненства.
       Ролята на кмет, шериф и съдържател на хана и магазина се падаше на един и същ човек - Дан Морган. Тези длъжности съвсем не му се струваха много, защото в града рядко идваше някой, който да се нуждае от стая в хана, още по-рядко се извършваха престъпления или имаше нужда от услугите на кмета, чиито функции се свеждаха до това да открива и закрива танцовите забави, организирани в същата сграда. Единствената работа на Дан всъщност беше около магазина, който беше единствен във Ветил, и веднъж  месечно през лятото и два или три пъти през зимата му се налагаше да пътува до някой от най-близките градове, по-точно Бърт, който се намираше на три дни и половина път в южна посока, Серенъти на югозапад, Пърл на изток и Клемънсвил на четири дни на северозапад през прохода в планината, който зимно време ставаше непроходим.
       До Бърт пътуваха често и останалите мъже, за да продават дървения материал и животинските кожи, които са събрали през лятото, същото се отнасяше и за Серенъти, макар че там ходеха по-рядко, защото беше по-далеч и дърварите от другите градчета нататък по реката ги изпреварваха лесно. Някои бяха преминавали и прохода по време на войната, но повечето от хората във Ветил прекарваха целия си живот в градчето и околностите му.