Дан Морган си оставаше най-много пътешествалия и най-много видял от света човек във Ветил, поради което го смятаха и за най-мъдрия в цялото градче. И понеже хората го обичаха, вече повече от дванадесет години го избираха единодушно за кмет на града, още от първия път, когато свещеникът го предложи след като цели две седмици нямаше никакво съгласие кой да бъде новия кмет. Тогава Дан все още гледаше на себе си като на млад и неопитен човек и затова категорично беше отказал да бъде кмет. Но както може би читателите знаят, абсолютно невъзможно е да се спори с цял град, особено ако в това число са майка ти, леля ти, баба ти и дойката. В крайна сметка кметстването се оказа много лесна и приятна работа и никой повече не чу Дан Морган да се оплаква, че е кмет. И никой повече не можеше да си представи друг да бъде кмет на Ветил.
       Друга е историята как Морган стана шериф. 
       Веднъж, когато беше доста по-млад и в косите му още не се прокрадваха бели косми, Дан Морган реши, че на него като на кмет и уважавана личност му се полага да си вземе жена от големия град. На съгражданите си разправяше, че там, в града, жените са много по-хубави, нежни, добри, изучени, интелигентни и много красиви. Хората му се чудеха. "Та малко ли хубави момичета има и при нас?" го беше питала една бабичка, която никога не беше виждала града. "Виж мойта Лили - беше продължила тя - каква ми е хубавичка, и е добра къщовница...ами Едмъновата Мегън?; а пък на леля ти Уоран момичето само да го погледнеш и ще отиде под венчилото с теб. Притрябвало ти е градско момиче, само бели ще ти докара на главата!"
       Но Дан беше млад тогава, а и кой ли случа стариците?