Ветил беше малко градче навътре в гората, основано от група дървари, открили място, където дърветата растели нагъсто, имали чудесна дървесина и наоколо нямало конкуренция. Градчето съществуваше повече от сто години и всичките му жители се изхранваха с дърварство и траперство. Дори жените знаеха как да въртят брадвата, да стрелят с пушка и да залагат капани. Хората водеха простичък живот. Нямаха много имущество, но и нищо не им липсваше. Задоволяваха се с малко и винаги си помагаха, бяха като едно голямо семейство. Действително, повечето от тях имаха роднинска връзка. 
         Ветил беше рай за децата. Заобиколен отвсякъде с гора, отдалечен на дни път от най-близкото село, единствената опастност представляваха вълците през зимните нощи и падащите дървета на местата, където работеха дърварите. 
         Разбира се, може да се поспори върху определението "град". Жителите му го наричаха град, но това беше град без улици, без магазини и шумни заведения, без каквито и да е обществени сгради или всички други неща, които се намират в градовете. Дървета с огромни зелени корони скриваха къщите една от друга през лятото. По пътечките между тях припкаха деца, но пристъпяха и незавързани коне, кокошки и гъски, котки и кучета, които ги дебнеха, свраки по покривите, малко по-надолу по реката, на една поляна, винаги имаше пасящи крави и всеки ден момчетата се редуваха да изведжат на паша по склоновете на близките хълмове стадото кози.